А очите ми търсят отсрещния бряг...

Под оловното небе, във въздуха бездушен

Изпарения на воля дишам...

Смес от серен и въглероден диоксид.

В пост-индустриален свят съм гид...

Водя ви... с привиден авторитет.

А всъщност съм разбит и нямам капчица късмет.

В миг задушен

Безнадеждно чувствам се заключен,

Смешен и отчайващо безлично-скучен.

И паническа тревожност ме обвзема,

Дъха на сила взема (ми), притиснала гърдите...

Намокрила очите.. Страх и гадост,

Драйфам в лудост лепкава, непреодолима

И мрак като катран във мен се влива...

Делириум –

Безкраен, безчувствен – студен, метален

Бой ментален, надавам вой... протяжен, глух, безкраен

От кал острието валям..

Острието... на спасението

И призовавам без надежда с глас прегракнал, сух...

 „Спасение тоз, който дири, нека е готов на харакири...”